Доц. Мария Нейкова: Панаирът дава възможност да се установи, че всъщност теорията и практиката на медиите и журналистиката не говорят на различни езици

Доц. Мария Нейкова е преподавател във ФЖМК и един от създателите на Медийния панаир.

Много или малко са 5 години за събитие като Медийния панаир?
Иска ми се да спестя обичайните думи, които се изговарят около която и да е повече или по-малко кръгла годишнина. Медийният панаир се утвърждава, но като преодолява редица трудности от най-различно естество. Панаирът е младо събитие, което търси позициите си без институционална подкрепа и без финансови ресурси.

Кой е най-ценният урок, който научихте от организацията и провеждането на Медийния панаир?
Никоя идея, колкото и добра да е сама по себе си, не може да се осъществи, ако не бъде подкрепена от съмишленици.
Затова няма как да не спомена приноса и всеотдайността на  проф. Петранка Филева и на д-р Мария Попова, както и на Ивет Добромирова и нейната агенция PRoPR с младия й екип, който Ивет откри именно на панаира.

А кое е най-голямото постижение на Медийния панаир за тези 5 години?
Най-голямото постижение е, че изобщо го има. На това се дължи, например, Дневникът на Медийния панаир, който всяка година документира тази своеобразна научно-практическа седмица. На страниците му може да се проследят интересни дискусии, от него може да се разбере как медиите се самооценяват и това е ценно за разбирането как те фунционират. Остава нещо като моментна снимка за медиите в България през тези години.
Панаирът дава възпожност да се установи, че всъщност теориятя и практиката на медиите и журналистиката не говорят на различни езици. Младите колеги могат да чуят едни и същи възгледи за професията и от преподавателите си, и от журналистите от практиката. Чувството за противоречие между теоретиците и практиците идва от прекомерно пазарноориентираната практика.

Коя е основната Ви мотивация да продължавате да се занимавате с проекта?
Трудно ми е да определя точно. Струва ми се, без това да звучи претенциозно, че ме мотивира съзнанието за полезно служене на студентите.

Кое остава скрито от медиите участници и студентите, които присъстват на панаира?
Единствено това колко трудна е неговата организация всъщност. Трудно е както да бъдат убедени медиите да се представят пред студентската аудитория, също така да бъдат убедени и студентите в полезността да чуят и видят предлаганото по време на панаира и особено да участват със своите мнения и преценки, не като пасивни слушатели.

Има ли нещо, заложено в първоначалната идея за панаира, което все още не сте осъществили?
Мисля, че диалогът между теорията и практиката на журналистиката може да бъде много по-пълноценен.

Как оценявате активността и интереса на студентите в подобен формат?
Със съжаление трябва да отбележа, че не са достатъчни. Разбира се, има колеги, които са много активни, но те са по-малката част.

След 5 години Медиен панаир усеща ли се промяна в отношението на практиците в медиите към теорията, която се преподава, и обратното – теорията обърна ли се повече към практиката?
Струва ми се, че в това отношение има още много какво да се прави.

Тази година темата на Петия Медиен панаир е “Професия: Новинар”. Как се създава на теория и на практика добрият новинар днес?
Това е огромен въпрос. Кратко ще отговоря, че добрият новинар е нужно да притежава набор от качества, солидни и разностранни знания, но е необходима и среда, в която тези качества и знания да могат да се проявят и развият. През близо 25-годишния си преподавателски път със съжаление наблюдавам как едни от най-добрите студенти, започнали и обещаващи журналистически кариери, напускат професията. И една от причините за това е именно медийната среда.

Кое е основното предизвикателство пред образованието по журналистика днес – глобално и локално?
На този и на предишния въпрос може да бъде посветен целият Медиен панаир догодина. Глобално вероятно това е голямото объркване вследствие на агресивната конкуренция на интернет с традиционните медии. Тя предизвиква вътрешно пренареждане в професията, което поставя нови комплексни изисквания към практикуващите я и съответно към начините, по които те биват обучавани за нея.
Локално, ако става дума за България, това е дилемата дали образованието трябва да се подчини на диктата на пазара. Мисля, че ще направим лоша услуга на новите поколения студенти не само по журналистика, а и на цялото общество, ако съобразим образованието единствено с временните потребности на пазара.

Какво е бъдещето на панаира като формат и тематика?
Тематиката определяме всяка година, като оценяваме развитието на медиите и важни, свързани с тях събития и развития. С формáта е по-трудно, не само заради проблематичното финансиране, за което споменах. Може би е време да помислим да отворим панаира за участие и на други висши училища, където се преподава журналистика, както и да потърсим сътрудничество с други подобни форуми.

Advertisements

Posted on 30/11/2010, in Uncategorized. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: