Monthly Archives: ноември 2009

Медийният панаир в Twitter

Медийният панаир вече започна. Можете да следите живия отзвук от няколко от студентите в залата в Twitter, където можете да го намерите под хаштаг #medienpanair.

Преходът на студентите, студентите на прехода

В първия ден на Четвъртия Медиен Панаир темата за Прехода ще завземе 13 зала на Факултета по жунралистика и масова комуникация на СУ, за да даде отговор на медийните въпроси и отговори за този особено чувствителен период в българската съвременна история.

Първият ден на панаира, обаче ще даде думата и на студентите от Факултета – децата на прехода и бъдещите медийни лица. В трите филма на студентите от 3 курс Журналистика разкриват своята визия за Прехода.

В „Облачно с тенджери“ Ралица Тончева ще ни покаже своята кратка история за това как възприемаме истините – един от основните проблеми при осмислянето на прехода.
Във филма на Лора Търколева „Преходът? Непреходът?“ авторката, като дете на прехода, сравнява годините, в които е израснала с „Улица „Сезам“ и телевизионното отразяване на итории за кукли на конци в политическия ни живот.

В своето „Стенание“ Ангел Иванов объръща поглед към стените, които продължават да съществуват. Той се опитва да иронизира един от начините, по които беше възприето членството на България в ЕС – през дефицитните стоки  и мечтата на българина за тоалетна хартия

Със сигурност гледните точки на студентите ще покажат, един различен Преход, изживян като дестство, осъзнат като минало? бъдеще? настояще?
Студентските филми ще бъдат представени от 15:00 ч.,  на 30 ноември в зала 13, ФЖМК.

Светла Петрова: Медиите обслужиха порочната природа на българския преход

Имаше ли въобще преход у нас или това е просто евфемизъм, който медиите използват, за да определят по някакъв начин периода след 10 ноември?

Снимка: btv.bg

Разбира се, че имаше преход от тоталитарно към демократично устройство на държавата и в неговите години се извърши голяма обществена трансформация: промени се политическата система, бяха създадени и заработиха демократичните институции, възстановена бе частната собственост върху (както пишеше в соцучебниците) „средствата за производство”. Друг е въпросът какъв беше сценарият му и как беше извършен този преход, какви задкулисни сили го режисираха и направляваха и в крайна сметка как ходът и резултатите му се съизмерват с хорските очаквания. Така или иначе, двете  десетилетия след 1989-а  могат много успешно да се сравнят с познатия от историята период на първоначално натрупване на капитала –разбира се, в съвременен вариант. Доколкото стартиралият на 10 ноември процес не беше следствие на всенародно надигане срещу половинвековната диктатура на комунистическата партия, замисълът и идеята на въпросния преход беше да трансформира политическата власт на партийната върхушка в икономическа.
Днес са налице всички симптоми, че тази цел бе постигната.

Каква е ролята на медиите в българския преход?
Огромна и за жалост, не особено градивна. Медиите също трябваше да превключат от тоталитарен към демократичен режим на работа, да постигнат свободата и многообразието на средствата за информация в развитите демокрации. И те го сториха, но под контрола на силите, които управляваха обществените процеси през целия преходен период, така че без непредвидени отклонения да бъде достигната споменатата цел. С други думи, медиите с присъщите си и доказано ефективни средства обслужиха порочната природа на българския преход.

Можеха ли медиите да променят хода на преходния период?
Хипотетично да, ако бяха станали онзи непоколебим, независим и последователен коректив на управляващите от различни цветове, който отстоява единствено обществения интерес и е на страната на гражданите в процеса на преразпределение на националното богатство. На практика много малко медии и журналисти се държаха по този начин в годините на прехода. Останалите доброволно или по принуда, скрито или явно изневериха на отговорната мисия на професията и сътвориха много бели, стегнати в корсета на тежка политическа и най-вече икономическа зависимост.  Но това е закономерно и обяснимо – журналистиката нямаше как да се самоизолира и да се развива по някаква своя си, идеална схема. Тя е част от обществената система и в този смисъл всички дефекти на историческата трансформация в България през последните 20 години рефлектираха и върху нея.

Съществува ли свободата в “свободните медии”?
Абсолютна свобода няма. Лошото е, че и относителната е все по-дефицитна. Това, което често се представя като свобода на медиите, по-скоро може да се определи с нашенската думичка “слободия” и то нанася сериозни щети на общественото съзнание. Истинската свобода предполага не само независимост, осъзната като потребност и постигната на практика, но и отговорност – за качеството на медийната продукция и последствията за аудиторията от неговото влошаване.

Каква е промяната в медиите – повече количествена (увеличаването на броя и разнообразието на медиите) или качествена (повишаване качеството на журналистическите текстове)?
Многотията на медиите е безспорен факт. Толкова са много в малка България, та основателно през годините се породи съмнението, че голяма част от тях са не друго, а идеални перачници за мръсните пари на прехода. Иначе няма как да се обясни съществуването на стотици частни вестници, радиостанции и телевизии, които оцеляват без или с минимално количество реклама. Да не говорим, че при по-внимателно вглеждане май може да се установи абсолютно еднообразие в многообразието. За жалост, оказа се също, че диалектическият принцип за преминаването на натрупаното количество в ново качество не работи на терена на медиите. Там той действа като своето отрицание – г олямото количество води до решителна загуба на качество: в езика, съдържанието и особено при спазването на аксиоматичните правила и принципи на професията.

Какво загубиха и какво спечелиха медиите за последните 20 години?

Снимка: btv.bg

Спечелиха свобода. Все пак вече са само смътен спомен (а за младите и спомен не са!) тежката комунистическа цензура и бруталната намеса на партията-майка в редакционните дела на медиите, доколкото ги имаше. Печалба е и свежият въздух, който нахлу в редакциите с прииждането на много млади разкрепостени хора в тях, т.е., журналистиката престана да бъде професия за богопомазани. Спечелиха конкуренция, нови технологии, немислими преди близки и много масови контакти с публиката. Загубиха свобода, пристегнати в новите окови на неумолима икономическа зависимост; загубиха сериозност, дълбочина, аналитичност, хубавия и просто правилния български език. Изобщо, плъзнаха се по изкусителната стръмнина на тоталното опошляване, без да държат сметка, че резултатът е драматично  принизяване на вкусовете и профанизация на голяма част от аудиторията.

Кои са имената (на личности и медии), без които не може да се говори за журналистика на прехода?
Вестниците “Демокрация” и ранният „24 часа”, Дарик радио, бТВ. От журналистите – Петко Бочаров, Нери Терзиева, Велислава Дърева, Лили Маринкова, Лили Попова, Диляна Грозданова, Сашо Диков, Ясен Бояджиев. Предполагам, че забравям мнозина колеги с принос за демократизацията на българските медии след 1989 година, но не вярвам да ми се разсърдят, ако са го правили за каузата, а не, за да им отчетат някой ден заслугите.

Какви са белезите на комунизма в българските медии, които се проявяват в характера на медиите и днес?
Не бих казала, че има много общо между сегашните и тоталитарните медии. Белези на комунизъм почти не виждам, но белезите на недозрелия, криворазбран капитализъм изобилстват. Най-драстичната им проява е безогледната комерсиализация на професията, превръщането й в обикновена сделка с тези, чийто коректив е призвана да бъде. Това е много опасно и може да има дългосрочни и необратими последици за обществото.

Колко е важно познаването на миналото за едно по-добро бъдеще?
Много, защото предпазва бъдещето от грешките на миналото. Страхувам се, че напоследък стремежът към такова познание е доста изветрял.

Колко променено е отношението на българите към времето на комунизма днес и преди 20 години? Каква роля за това имат медиите?
Винаги са съм била против генерализациите, тъй като те обикновено съдържат в себе си по-голяма или по-малка грешка. Има българи и това най-често са хора, преживели някакъв вид репресия от комунистическия режим, които са с еднозначно и непоклатимо отношение към тези времена. Това е относително по-малочислена общност. Друга група наши сънародници, изтерзани от мъчнотиите и несправедливостта на българския преход, вече изпитват откровена носталгия към системата, която отнемаше свобода и програмираше животи срещу прилична доза сигурност и спокойствие. В случая става дума предимно за хора от третата възраст. А младите според мене са с неутрално отношение към въпросния период, доколкото за тях той е почти изравнен с другите късове българска история. Тъкмо към последните две групи медиите имат някаква вина, която е по-скоро косвена, тъй като други са главните виновници за дискредитирането на демокрацията в очите на повечето българи. Грехът на медиите е, че без особена съпротива обслужиха този процес, така че днес младите да не знаят, а възрастните – да милеят по отминалото.

Как един млад журналист, връстник на прехода, трябва да открива истините за времето на комунизма?
Като слуша разказите на хора, които дори в своята неизбежна субективност успяват да бъдат честни към себе си и към случилото си, т.е. хора, които са обществени (и лично за тях, младите) авторитети. Като черпят информация от всички възможни източници, но после оценяват автентичността й със своите вътрешни ориентири.

Светла Петрова е едно от лицата на българския Преход в медиите. Водещ на обзорното предаване по bTV „Сеизмограф“ и редовен участник в дискусиите на Медийния панаир.

На хоризонта: Медиен панаир 2009

Радостни сме да Ви информираме, че Медийният панаир ще превърне за четвърта поредна година Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“ в домакин на единствения по рода си медиен форум у нас. Мотивирани от интереса на студенти, преподаватели и медии към предходните три издания на панаира, отново каним най-изявените лица от българските медии да споделят своя опит и нови проекти в среща със студентите, бъдещото медийно поколение. Медиен панаир “Журналисти по теория, журналисти на практика” ще оживи залите на Факултета по журналистика за четвърта поредна година от 30 ноември до 4 декември 2009.
Медийният панаир е платформа за търсене на пресечна точка между двете неделими части на журналистическата професия – теорията и практиката. Всяка година събитието съчетава разнообразни формати – представяния на книги и документални филми, студентски изложби, отворени дискусии на актуални медийни и обществени теми, научна конференция, която тази година за първи път е с международно участие, и накрая, но не на последно място най-популярната част сред студентите – представянията на медиите. Водещи медии отново ще представят в рамките на 30 минути своята концепция, нови продукти или просто ще споделят със студентите от Факултета по журналистика и масова комуникация своята визия за медийния пазар в България днес и утре.
Форумът се провежда за четвърта поредна година в сградата на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. По традиция в организацията на събитието са ангажирани Фондация “За ново партньорство в журналистиката”, със съдействието на PRoPR Агенция.

%d bloggers like this: