Monthly Archives: юли 2007

Култура: Отвъд разминаването

Как теорията и практиката по журналистика заедно работят за обществения интерес?

в. Култура, Брой 24 (2463), 21 юни 2007 г.

Сборникът «Журналисти по теория, журналисти на практика» отразява събитията, изказванията и текстовете, които преподавателите от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ «Св. Климент Охридски» и журналистите и ръководителите на 27 от водещите български медии в областта на печата, радиото, телевизията и Интернет проведоха и написаха в рамките на организирания от ФЖМК и фондация «За ново партньорство в журналистиката» от 11 до 14 декември 2006 г. първи Медиен панаир «Журналисти по теория, журналисти на практика». В рамките на панаира бяха представени няколко специализирани изложби, бе организирана конференция, на която преподавателите от факултета и колегите им от практиката изнесоха общи доклади, имаше обществена дискусия, посветена на риалити формата. Дадена беше също възможност журналисти, специалисти по «Връзки с обществеността» и по «Човешки ресурси» от водещите медии, да представят пред студентите и гостите на факултета своите лица, интересни предавания и прояви, да бъдат коментирани, адмирирани, както и да открият сред възпитаниците на факултета своите стажанти и може би бъдещи колеги. За първи път ФЖМК отвори толкова широко вратите си пред практиците в медиите със самочувствието на водещото висше учебно заведение по журналистика, с желанието да сравни своите учебни програми с настоящите особености на медийното производство и с амбицията да бъде истински партньор на своите студенти в усвояването на журналистическите умения и в професионалното им израстване.

За качеството на настоящия сборник и изминалия Медиен панаир се опитаха откровено да си поговорят съставителите на книгата и организатори на събитието – Петранка Филева, Мария Нейкова и Мария Попова.

Мария Попова: Сборникът „Журналисти по теория, журналисти на практика“ използва една много интересна форма – той представлява информационен дневник на първия Медиен панаир „Журналисти по теория, журналисти на практика“. Кое наложи избора именно на този модел и към каква аудитория е ориентирана книгата?

Петранка Филева: Избрахме този модел, защото е нов, не е правен досега и смятаме, че по този начин ще събудим обществения интерес. През петте дни на първия Медиен панаир се изговориха, прочетоха и обсъдиха много наистина интересни неща, които решихме, че трябва в своята цялост да бъдат представени на бъдещите читатели на сборника, за да имат възможност да се запознаят с направените анализи за състоянието на българските медии, за отношението на водещи в тези медии към случващото се в България, в света.

Мария Нейкова: Формата на сборника е удачна и в още един аспект – тя във висока степен запазва спонтанността на част от изявите. Бихме могли да кажем, че предварително подготвените събития по време на първия Медиен панаир са около 40-50% от всички, останалите прояви са мислени и говорени в момента. Това много ясно ще се долови в изказванията на колегите от практиката при четенето на сборника.

Петранка Филева: Опитахме се да се върнем към атмосферата, която тогава се създаде във Факултета по журналистика и масова комуникация – на оживление, задоволство, което личи и от снимките, които са включени в книгата – по лицата на хората, които се спират пред импровизираната книжарница в коридора на факултета, в настроението на колегите в импровизираното панаирно кафене.

Мария Попова: Според мен до голяма степен идеята на информационния дневник е да бъде интересен не само на нашите студенти, когато четат текстовете и се опитват да изследват някакви теоретични аспекти на медиите или да наблюдават практическото развитие на медиите от изказванията на колегите ни от практиката. Но ще бъде полезен и за гостите на Медийния панаир, дотолкова, доколкото те самите ще могат да съизмерят собствените си виждания спрямо тези на останалите си колеги.

Всъщност това бе и една от целите, които си бяхме поставили при създаването на панаира – да се потърси отговор на въпроса доколко образованието, което дава Факултетът по журналистика и масова комуникация, е адекватно на нуждите на медийната индустрия в България или напротив – наблюдава се някакво разминаване.

Мария Нейкова: В цял свят образованието по журналистика, от една страна, и практическата журналистика – от друга, са в състояние на съревнование. Не трябва да забравяме, че в преобладаващия брой от страните по света журналистиката е отворена професия. В нея могат да влизат всякакви хора с всякаква подготовка. През последните години се наблюдава тенденцията журналистите да са възпитаници на висши учебни заведения, които ги обучават на журналистика, защото се смята, че така се създават единни професионални и етични стандарти сред журналистическата гилдия.

Затова мога да съдя и от личните си впечатления от една моя специализация в Лондон, където един от домакините ми беше BBC World Trust. В своето вътрешно обучение от десетилетия медиата преобладаващо залага на практическите умения. Но аз бях приятно изненадана от споделеното от тях наблюдение, че може би са стигнали твърде далеч в залагането единствено и само на практическите умения. Затова започват да оценяват, че има необходимост от връщане назад към малко по-големи теоретични знания. Може би осъзнаването, че само техниката и технологията не могат да правят медии, че медиите, независимо какви са, имат нужда от смислено съдържание, е световна тенденция. Това прави обучението по журналистика важно, полезно и необходимо.

Поради което ние преценихме, че по-важно от съревнованието е сътрудничеството между теорията и практиката на журналистика, защото в крайна сметка и теорията, и практиката работят в полза на това ново и доста аморфно за нас понятие – обществения интерес. Ние обучаваме студентите, практиката ги приема на работа, така че изцяло целите са насочени в една посока – в интерес на обществото.

Петранка Филева: Дискусията за създаването на ново партньорство в журналистиката беше провокирана и от самите ни студенти, от случващото се в света, от тенденциите в обучението по журналистика в света. Затова първият Медиен панаир бе до голяма степен насочен към тях като към публика, на която даваме определен отговор и с която започваме един по-рационален диалог. Преподавателите във факултета като че ли държим на позицията си, че студентите ни се нуждаят от много добро теоретично обучение в различни сфери на живота. Те не могат да отразяват сложния свят, без да имат представа върху какво се гради социалната система. Ние, като факултет в един престижен университет, сме загрижени и ще бъдем винаги загрижени за това от нашето обучение да се получава качествен продукт, защото това формира отношението към факултета и към университета, гради се имиджът ни. Ние носим марковото име на Софийския университет, което, в условия на конкуренция, трябва да запазваме и развиваме съобразно променящата се среда.

Мария Нейкова: Като полза от Медийния панаир, която се надявам и студентите да съумеят да уловят в сборника, е, че получихме фактическа подкрепа от всички колеги от практиката на твърдението, че добрият журналист, качественият журналист няма как да мине без много добра обща култура, без задълбочени познания в определени области, без добро владеене на чужди езици. Все неща, които ние в ролята на преподаватели, на педагози повтаряме непрекъснато.

Мария Попова: Може ли да набележим някакви явления или процеси, имена, които се проявиха много ясно в рамките на Медийния панаир и които могат да бъдат видени в този сборник? Например, на мен ми направи впечатление, че специално при телевизиите новинарските предавания са много по-популярни и авторитетни от публицистичните, за обществото получаването на информация е по-важно, отколкото тази информация да бъде анализирана, коментирана по един или друг начин. Въпреки че има много сериозни коментарни елементи в сутрешните блокове.

Забелязах и тенденцията, че има много сериозно развитие на онлайн медиите, на онлайн журналистиката в България. Създават се сериозни онлайн медии, които имат знечение за цялостния медиен пейзаж.

Петранка Филева: Струва ми се, че това, което наблюдаваме най-вече в комерсиалните, търговските телевизии, е класическият модел – частният търговски оператор все по-малко отделя време за новини, паралелно с узряването на българина като член на пазарно стопанство и на демократично общество, особено в глобализиращия се свят. Затова приемам като положителна тенденция появата на блок от международни новини в бТВ. Но като че ли в тези минути се отделя повече време на новини по формулата на трите С: сензация, секс и скандал. Съобщават се повече интересни, любопитни новини за сметка на по-малко факти за случващото се в света. А българинът точно сега, когато станахме член на ЕС и страната ни трябва да се справя със сложното си битие в глобализиращия се свят, има нужда да знае къде е в света, какво се случва поне в най-близките страни около него.

Забелязвам обаче тенденция за подобряване управлението на медиите. В рамките на медийния панаир бяха представени отделите за „Връзки с обществеността“ на големи медийни организации, които се бяха подготвили старателно да представят пред студентската аудитория най-доброто, най-новото, което правят в момента. Когато разговаряха и със студентите за възможности да се провеждат стажове или да се наемат на работа в тези медии, също пролича тясно специализираното управление на персонала в медиите. А и всичко, което виждаме в цялото разнообразие на медийната сергия, говори, че в практиката си медиите като че ли даже изпреварват науката, специално за възможностите за справяне в силно конкурентна среда.

Мария Нейкова: Бих искала да откроя една тенденция, която не беше експлицитно артикулирана от участниците в медийния панаир. Тя е свързана с влиянието на собствениците на медиите върху медийното съдържание и се отразява във факта, че предавания, които паднат под определения рейтинг, изчезват от екрана по най-различни официално съобщени причини. И това поставя един много голям проблем пред българските медии.

Мисля, че това осъзнаване беше облечено в решението на ВАЦ да направи кодекс за разделяне на журналистическата работа от рекламната дейност в медиите, които ВАЦ притежава. Аз се надявам, че те ще имат поне някакъв успех в борбата срещу, да речем, скритата реклама в журналистическите материали. Това е една много сериозна тенденция, която си струва да бъде по-сериозно артикулирана, защото от няколко години в България има и бюро за одит на тиражите на изданията, а ние и до ден днешен не знаем печатните медии какви точно тиражи имат.

Мария Попова: От друга страна се наблюдава навлизането на чуждестранни капитали, на големи медийни компании в България, които закупуват български медии, което може да бъде отбелязано като положителна тенденция, защото медиите стават по-професионални, внася се подходящо ноу-хау, внасят се нови формати, с които българският зрител не е свикнал, но може би му харесват, поне според рейтингите. В Медийния панаир имаше организирана специална дискусия, посветена на риалити формата и влиянието му върху обществото.

Мария Нейкова: Наистина на самата дискусия се очертаха двете тенденции, които ми се струват важни – едната се представя като бунта на масите, а другата – че тези формати са чист комерсиален избор на медиите.

Петранка Филева: По време на Медийния панаир като че ли по-малко попадна в полезрението на говорещите собствеността и присъствието на чуждите медии. А точно през последните една-две години навлизането на чужди медии е по-масирано, по-разнообразно, в повече сектори на медийната индустрия. И това е интересно да се наблюдава. Идването на чуждия капитал означава влизане на относително добър мениджмънт, икономия на ресурс и, надявам се, на по-добро управление на персонала. Споменатата ВАЦ е може би най-критикуваната чужда компания в България. Не може да се отрече, че навсякъде се стреми да заеме господстващо положение и го използва успешно в свой интерес, а това господстващо положение определено вреди на българския вестникарски пазар. Но пък наистина в цялата си практика в Германия и в другите държави, където компанията присъства, тя поне на думи се опитва да пази т. нар. „желязна завеса“ между рекламния отдел и редакцията. И ако въведат тези правила в своята къща, това би било добре, бихме казали, че присъствието им в този случай е полезно, защото именно в някои от техните издания в България главните редактори си позволяват да управляват части от социалния и политическия живот.

9 май 2007 г.
Доц. дсн Петранка Филева е ръководител на катедра „История и теория на журналистиката“ и преподавател по медиамениджмънт и основи на икономическата теория във ФЖМК на СУ „Св. Кл. Охридски“.

Доц. д-р Мария Нейкова е преподавател по международна журналистика във ФЖМК на СУ „Св. Кл. Охридски“.

Гл. ас. д-р Мария Попова е преподавател по теория и практика на журналистика във ФЖМК на СУ „Св. Кл. Охридски“.

Advertisements
%d bloggers like this: