|
Ето и програмата за последния ден на тазгодишния панаир:
11.00 – 13.30 – Дискусия № 4: „Ние и те – Гражданското общество и медиите“ по темата “Спортът за един по-добър свят “
14.00 – 15.00 – филм на БНТ “Берлин, стената, българите”
15.00 – 15.30 – euinside – one-woman media на Аделина Марини
15.30 – 16.00 – БГНЕС – Мариана Конова
16.00 – „Да имаш или да бъдеш“ – документален филм на Теодора Енчева, bTV
По време на четвъртия ден на Панаира традиционно ще се проведе научната конфернеция „Журналисти по теория, журналисти на практика“. Тази година конференцията е международна, а темата й е „Медии и преход в регионален и глобален мащаб – балканска перспектива“.
9:30-10:00 Регистрация на участниците и гостите на конференцията
Първи панел на конференцията
Водещ: доц. д-р Мария Нейкова
10.00-10.15 Доц. д-р Мария Нейкова, ФЖМК, СУ „Св. Кл. Охридски”:
Медии и преход в регионален и глобален контекст – балканска
перспектива
10.15-10.30 Проф. д-р Бранимир Стойкович (Сърбия), Белградски университет:
Медийният пейзаж на Сърбия
10.30-10.45 Проф. д-р Михай Коман (Румъния), Букурещски университет
10.45-11.00 Доц. д-р Мине Бек (Турция), Анкарски университет
11.00-11.15 Доц. д-р Марко Милосавлевич (Словения), Университет на Любляна
11.15-11.30 Доц. д-р Башким Герги (Албания), Университет на Тирана
11.30-11.55 Проф. дсн Петранка Филева, ФЖМК, СУ „Св. Кл. Охридски”,
ръководител на катедра „История и теория на журналистиката”:
Медиите в условия на криза – подходящо време за промяна
Иван Михалев, ФЖМК, СУ „Св. Кл. Охридски”, в. „Капитал”:
Качествената журналистика – най-големият губещ от кризата
(примерът с балканските страни)
11.55-12.30 Дискусия
12.30-13.00 Обедна пауза
Втори панел на конференцията
Водещ: проф. дсн Петранка Филева
13.00-13.15 Доц. Д-р Лилия Райчева, ФЖМК, СУ „Св. Кл. Охридски”:
Телевизионната политическа реклама – demos/deus ex machina?
13.15-13.30 Гл.ас. Светлана Божилова, ФЖМК, СУ „Св. Кл. Охридски”:
Телевизионният пазар в България между либерализацията и
(не)конкуренцията
13.30-13.45 Ст.ас. Марин Бодаков, ФЖМК, СУ „Св. Кл. Охридски”, в. „Култура”:
Българските вестници според Джон Ъпдайк
13.45-14.00 Доц. д-р Алберт Бенбасат, ФЖМК, СУ „Св. Кл. Охридски”:
Пиянството на един четящ народ. Преходът в системата на книгата
14.00-14.15 Проф. д-р Минка Златева, ФЖМК, СУ „Св. Кл. Охридски”:
Медийно образование на Балканите: перспективи за академично
сътрудничество
14.15-14.30 Гл.ас.д-р Мария Попова, ФЖМК, СУ „Св. Кл. Охридски”:
Политически функции и политически образи в медиите
14.30-15.00 Дискусия
Трети панел на конференцията
Водещ: гл.ас. д-р Мария Попова
15.00-15.15 Проф. дпн Милко Петров, ФЖМК, СУ „Св. Кл. Охридски”, ръководител
на катедра на ЮНЕСКО „Комуникация и връзки с обществеността”:
Медийните скандали – тайното оръжие на демокрацията – типология и
метаморфози
15.15-15.30 Доц. Георги Лозанов, ФЖМК, СУ „Св. Кл. Охридски”, ръководител на
катедра „Печат и книгоиздаване”:
Псевдогероическите разкази в медиите на прехода
15.30-15.45 Доц. Д-р Мария Дееничина, ФЖМК, СУ „Св. Кл. Охридски”, зам. декан:
Медийни трактовки на прехода – 20 години по-късно
15.45-16.10 Доц. Д-р Светлозар Кирилов, ФЖМК, СУ „Св. Кл. Охридски”:
Роми срещу българи в „Красна поляна”, август 2007
Николета Атанасова, Българско национално радио, програма „Хр. Ботев”:
Етническото съжителство в малките населени места в България
16.10-16.25 Ст.ас. д-р Бисер Златанов, ФЖМК, СУ „Св. Кл. Охридски”:
Преходът от неадекватните очаквания до социалната цена. Формулата за
възприетата стойност на прехода
16.25-17.00 Дискусия
Ето и какво ни очаква по време на третия ден от Медийния панаир тази година.
В 11 часа започваме с представянията на медиите. Ето и подробният списък с подредбата.
Сряда, 11.00 – 16.00
11.00 – 11.30 – Аз чета – Александър Кръстев
11.30 – 12.00 – Егмонт България – Георги Александров, изпълнителен директор
12.00 – 12.30 – 4Publishing
12.30 – 13.00 – bTV – Ани Динева, продуцент на новините
13.00 – 13.30 – пауза
13.30 – 14.00 – Александър Христов, Етичен кодекс на ПР специалистите
14.00 – 14.30 – Radio France International - Мануела Манлихерова
14.30 – 15.00 – Tialoto.bg – Eжедневните предизвикателства пред един интернет лайфстайл журнaлист – Велина Каравасилева – главен редактор
15.00 – 15.30 – Дневник – Велислава Попова
15.30 – 16.00 – Ogilvy PR - Левена Лазарова
От 16.00 е началото на кръглата маса на тема “Балканските медии в годините на прехода”, в която ще се включат журналисти и медийни експерти от всички краища на Балканския полуостров.
Очакваме ви!
Ето и презентациите на медии в рамките на панаирната част днес:
15.30 – 16.00 – Кариери – Екатерина Попова и Ирина Станева
16.00 – 16.30 – See News и ADPnews – Деница Косева, и Дойница Долапчиева
16.30 – 17.30 – Re:TV – филмът на Николай Чадаров „20 години по-късно“
17.30 – 18.00 – Капитал – Алексей Лазаров
Очакваме ви!
Първата дискусия от втория ден на Медийния панаир е „Реалити шоу вместо реален живот 4″. Участници са Севда Шишманова, БНТ и Вера Маринова-Аткинсън, дългогодишен спортен журналист и в момента част от журито на Dancing Stars 2. Модератор на дискусията традиционно е Георги Лозанов.
Медийният панаир вече започна. Можете да следите живия отзвук от няколко от студентите в залата в Twitter, където можете да го намерите под хаштаг #medienpanair.
В първия ден на Четвъртия Медиен Панаир темата за Прехода ще завземе 13 зала на Факултета по жунралистика и масова комуникация на СУ, за да даде отговор на медийните въпроси и отговори за този особено чувствителен период в българската съвременна история.
Първият ден на панаира, обаче ще даде думата и на студентите от Факултета – децата на прехода и бъдещите медийни лица. В трите филма на студентите от 3 курс Журналистика разкриват своята визия за Прехода.
В своето „Стенание“ Ангел Иванов объръща поглед към стените, които продължават да съществуват. Той се опитва да иронизира един от начините, по които беше възприето членството на България в ЕС – през дефицитните стоки и мечтата на българина за тоалетна хартия
Имаше ли въобще преход у нас или това е просто евфемизъм, който медиите използват, за да определят по някакъв начин периода след 10 ноември?
Снимка: btv.bg
Разбира се, че имаше преход от тоталитарно към демократично устройство на държавата и в неговите години се извърши голяма обществена трансформация: промени се политическата система, бяха създадени и заработиха демократичните институции, възстановена бе частната собственост върху (както пишеше в соцучебниците) „средствата за производство”. Друг е въпросът какъв беше сценарият му и как беше извършен този преход, какви задкулисни сили го режисираха и направляваха и в крайна сметка как ходът и резултатите му се съизмерват с хорските очаквания. Така или иначе, двете десетилетия след 1989-а могат много успешно да се сравнят с познатия от историята период на първоначално натрупване на капитала –разбира се, в съвременен вариант. Доколкото стартиралият на 10 ноември процес не беше следствие на всенародно надигане срещу половинвековната диктатура на комунистическата партия, замисълът и идеята на въпросния преход беше да трансформира политическата власт на партийната върхушка в икономическа.
Днес са налице всички симптоми, че тази цел бе постигната.
Каква е ролята на медиите в българския преход?
Огромна и за жалост, не особено градивна. Медиите също трябваше да превключат от тоталитарен към демократичен режим на работа, да постигнат свободата и многообразието на средствата за информация в развитите демокрации. И те го сториха, но под контрола на силите, които управляваха обществените процеси през целия преходен период, така че без непредвидени отклонения да бъде достигната споменатата цел. С други думи, медиите с присъщите си и доказано ефективни средства обслужиха порочната природа на българския преход.
Можеха ли медиите да променят хода на преходния период?
Хипотетично да, ако бяха станали онзи непоколебим, независим и последователен коректив на управляващите от различни цветове, който отстоява единствено обществения интерес и е на страната на гражданите в процеса на преразпределение на националното богатство. На практика много малко медии и журналисти се държаха по този начин в годините на прехода. Останалите доброволно или по принуда, скрито или явно изневериха на отговорната мисия на професията и сътвориха много бели, стегнати в корсета на тежка политическа и най-вече икономическа зависимост. Но това е закономерно и обяснимо – журналистиката нямаше как да се самоизолира и да се развива по някаква своя си, идеална схема. Тя е част от обществената система и в този смисъл всички дефекти на историческата трансформация в България през последните 20 години рефлектираха и върху нея.
Съществува ли свободата в “свободните медии”?
Абсолютна свобода няма. Лошото е, че и относителната е все по-дефицитна. Това, което често се представя като свобода на медиите, по-скоро може да се определи с нашенската думичка “слободия” и то нанася сериозни щети на общественото съзнание. Истинската свобода предполага не само независимост, осъзната като потребност и постигната на практика, но и отговорност – за качеството на медийната продукция и последствията за аудиторията от неговото влошаване.
Каква е промяната в медиите – повече количествена (увеличаването на броя и разнообразието на медиите) или качествена (повишаване качеството на журналистическите текстове)?
Многотията на медиите е безспорен факт. Толкова са много в малка България, та основателно през годините се породи съмнението, че голяма част от тях са не друго, а идеални перачници за мръсните пари на прехода. Иначе няма как да се обясни съществуването на стотици частни вестници, радиостанции и телевизии, които оцеляват без или с минимално количество реклама. Да не говорим, че при по-внимателно вглеждане май може да се установи абсолютно еднообразие в многообразието. За жалост, оказа се също, че диалектическият принцип за преминаването на натрупаното количество в ново качество не работи на терена на медиите. Там той действа като своето отрицание – г олямото количество води до решителна загуба на качество: в езика, съдържанието и особено при спазването на аксиоматичните правила и принципи на професията.
Какво загубиха и какво спечелиха медиите за последните 20 години?
Снимка: btv.bg
Спечелиха свобода. Все пак вече са само смътен спомен (а за младите и спомен не са!) тежката комунистическа цензура и бруталната намеса на партията-майка в редакционните дела на медиите, доколкото ги имаше. Печалба е и свежият въздух, който нахлу в редакциите с прииждането на много млади разкрепостени хора в тях, т.е., журналистиката престана да бъде професия за богопомазани. Спечелиха конкуренция, нови технологии, немислими преди близки и много масови контакти с публиката. Загубиха свобода, пристегнати в новите окови на неумолима икономическа зависимост; загубиха сериозност, дълбочина, аналитичност, хубавия и просто правилния български език. Изобщо, плъзнаха се по изкусителната стръмнина на тоталното опошляване, без да държат сметка, че резултатът е драматично принизяване на вкусовете и профанизация на голяма част от аудиторията.
Кои са имената (на личности и медии), без които не може да се говори за журналистика на прехода?
Вестниците “Демокрация” и ранният „24 часа”, Дарик радио, бТВ. От журналистите – Петко Бочаров, Нери Терзиева, Велислава Дърева, Лили Маринкова, Лили Попова, Диляна Грозданова, Сашо Диков, Ясен Бояджиев. Предполагам, че забравям мнозина колеги с принос за демократизацията на българските медии след 1989 година, но не вярвам да ми се разсърдят, ако са го правили за каузата, а не, за да им отчетат някой ден заслугите.
Какви са белезите на комунизма в българските медии, които се проявяват в характера на медиите и днес?
Не бих казала, че има много общо между сегашните и тоталитарните медии. Белези на комунизъм почти не виждам, но белезите на недозрелия, криворазбран капитализъм изобилстват. Най-драстичната им проява е безогледната комерсиализация на професията, превръщането й в обикновена сделка с тези, чийто коректив е призвана да бъде. Това е много опасно и може да има дългосрочни и необратими последици за обществото.
Колко е важно познаването на миналото за едно по-добро бъдеще?
Много, защото предпазва бъдещето от грешките на миналото. Страхувам се, че напоследък стремежът към такова познание е доста изветрял.
Колко променено е отношението на българите към времето на комунизма днес и преди 20 години? Каква роля за това имат медиите?
Винаги са съм била против генерализациите, тъй като те обикновено съдържат в себе си по-голяма или по-малка грешка. Има българи и това най-често са хора, преживели някакъв вид репресия от комунистическия режим, които са с еднозначно и непоклатимо отношение към тези времена. Това е относително по-малочислена общност. Друга група наши сънародници, изтерзани от мъчнотиите и несправедливостта на българския преход, вече изпитват откровена носталгия към системата, която отнемаше свобода и програмираше животи срещу прилична доза сигурност и спокойствие. В случая става дума предимно за хора от третата възраст. А младите според мене са с неутрално отношение към въпросния период, доколкото за тях той е почти изравнен с другите късове българска история. Тъкмо към последните две групи медиите имат някаква вина, която е по-скоро косвена, тъй като други са главните виновници за дискредитирането на демокрацията в очите на повечето българи. Грехът на медиите е, че без особена съпротива обслужиха този процес, така че днес младите да не знаят, а възрастните – да милеят по отминалото.
Как един млад журналист, връстник на прехода, трябва да открива истините за времето на комунизма?
Като слуша разказите на хора, които дори в своята неизбежна субективност успяват да бъдат честни към себе си и към случилото си, т.е. хора, които са обществени (и лично за тях, младите) авторитети. Като черпят информация от всички възможни източници, но после оценяват автентичността й със своите вътрешни ориентири.
Светла Петрова е едно от лицата на българския Преход в медиите. Водещ на обзорното предаване по bTV „Сеизмограф“ и редовен участник в дискусиите на Медийния панаир.
Радостни сме да Ви информираме, че Медийният панаир ще превърне за четвърта поредна година Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“ в домакин на единствения по рода си медиен форум у нас. Мотивирани от интереса на студенти, преподаватели и медии към предходните три издания на панаира, отново каним най-изявените лица от българските медии да споделят своя опит и нови проекти в среща със студентите, бъдещото медийно поколение. Медиен панаир “Журналисти по теория, журналисти на практика” ще оживи залите на Факултета по журналистика за четвърта поредна година от 30 ноември до 4 декември 2009.
Медийният панаир е платформа за търсене на пресечна точка между двете неделими части на журналистическата професия – теорията и практиката. Всяка година събитието съчетава разнообразни формати – представяния на книги и документални филми, студентски изложби, отворени дискусии на актуални медийни и обществени теми, научна конференция, която тази година за първи път е с международно участие, и накрая, но не на последно място най-популярната част сред студентите – представянията на медиите. Водещи медии отново ще представят в рамките на 30 минути своята концепция, нови продукти или просто ще споделят със студентите от Факултета по журналистика и масова комуникация своята визия за медийния пазар в България днес и утре.
Форумът се провежда за четвърта поредна година в сградата на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. По традиция в организацията на събитието са ангажирани Фондация “За ново партньорство в журналистиката”, със съдействието на PRoPR Агенция.
След като студентите пожелаха да изгледат още веднъж част от презентациите на участниците в Медиен панаир 2008, даваме възможност и на онези, които не са могли да присъстват на всички представяния.
Презентациите са подредени по азбучен ред.
Аз-Медиа
 | Косара Белниколова на Медийният панаир в Twitte… |
| Преходът на студенти… на За Медийния панаир | |
 | Гого на Захарина Вецева: Благодарение … |
 | NASKO LAZAROV PROFIL… на Медиен панаир 2008 – ден… |
 | mediafair на Медиен панаир 2008 – ден… |
